Баба Тонка и принц Зоро: Династията, която „владее“ Благоевград
Ако някой е мислел, че в Благоевград има демокрация, законност или поне малко здрав разум – време е да се събуди. Защото градът вече си има своя властелин – не, не става дума за кмет или институция, а за самопровъзгласилата се велможка Баба Тонка и нейния наследник – принц Зоро.
Властта е у тях, съвестта – в отпуск, а скромността е… в изгнание.
„Благоевград е мой и мога да си правя каквото поискам“ – така започва манифестът на Баба Тонка, с който по всичко личи, че иска не просто да управлява града, а да го превърне в лично владение, типичен балкански феод.
Кметове? Прокурори? Съдии? Всички са просто статисти в нейната сапунка. „Те са мои“, заявява тя с увереност, достойна за сериал по турски канал.
Заплатите – като за робовладелец, привилегиите – като за султан
Голям работодател била, казва Тонка, защото давала 1100 лв. заплата. Но бонусът? Жените ѝ чистели и къщата по работно време. В Благоевград явно трудовото законодателство вече се пише с молив… от нея.
Зоро – принцът на безнаказаността
Но циркът става пълен, когато на сцената излиза синът ѝ – Зоро. Не, не онзи с маската и шпагата. Този Зоро не защитава бедните, а, по думите на майка си, може „да пребива възрастни хора с боксове“ и пак никой съдия не можел да го пипне, защото, забележете – и те били нейни.
Баба Тонка не спира дотук. Гордостта ѝ достига кулинарни върхове: „Ще ядете 30-годишното месо от Испания и Аржентина и ще си трайкате“, отсича тя.
И наистина, в един град, където мирише на безнаказаност по-силно от на телешки внос с изтекъл срок, как да кажеш нещо?
Автобиография с претенции за трон
Синът ѝ Зоро, разбира се, не кара просто кола – той разполага с автопарк, чиято стойност, според Тонка, „надвишава бюджета на Общината“.
Очевидно кандидатурата за кмет е формалност – „Аз ще бъда следващият кмет“, казва тя, „защото този град е мой.“ Че защо ѝ избори, като вече се е самоназначила?
Редакционен коментар:
В нормална държава подобни изказвания щяха да предизвикат институционален трус. В България обаче – те предизвикват смях, потрес и… апатия.
Докато Баба Тонка раздава заплати, месо и правосъдие, а Зоро „възпитава“ по улиците с бокс в джоба, градът мълчи. Или си трайка, както ѝ е наредено.
Благоевград не е двор – и не е ничий. Но докато оставим Баба Тонка и Зоро да се държат като местни монарси, рискуваме скоро да се събудим в пародия на феодализъм.
С аромат на аржентинско месо и мирис на беззаконие.