Как да разпознаем тревожните сигнали на психиката – и как да си помогнем
от Ина Петрова
Съвременният живот често изисква от нас да бъдем силни, продуктивни, усмихнати. Но под повърхността на тази „нормалност“ много хора ежедневно водят битка, която остава невидима – битка с вътрешната си тревожност, със сриващата се мотивация, с тъгата, която не минава.
Депресията, тревожните разстройства и паник атаките са три от най-честите психически състояния в наши дни. Те не са каприз, слабост или мода – те са реалност, която засяга милиони хора по света, включително и в България.
Какво е депресията?
Депресията е много повече от тъга или лошо настроение. Тя е състояние, при което човек губи интерес към живота, изпитва постоянна умора, чувство за безнадеждност и липса на смисъл. Сред най-честите симптоми са:
- липса на енергия, дори за елементарни действия
- промени в апетита (преяждане или липса на глад)
- нарушения в съня (безсъние или прекомерна сънливост)
- негативни мисли, вина, усещане за празнота
- загуба на интерес към любими занимания
- мисли за безсмислието на живота
Депресията може да бъде реакция на травма, загуба, хроничен стрес, но понякога няма „видима“ причина – просто психиката се изтощава.
Какво представлява тревожното разстройство?
Тревожността е нормална човешка емоция. Проблемът идва, когато тя стане постоянна, натрапчива и изтощителна – без конкретна причина. Тогава говорим за тревожно разстройство. Основни признаци:
- постоянно безпокойство, „вътрешно напрежение“
- физически симптоми като стягане в гърдите, сърцебиене, мускулно напрежение
- невъзможност за концентрация
- свръхчувствителност към бъдещето и „всичко, което може да се обърка“
- избягване на ситуации, които предизвикват страх
Тревожността често е подценявана, но може силно да влоши качеството на живот, работоспособността и социалните отношения.
Паник атаките – когато тялото влиза в режим на „бягай или умирай“
Паник атаката е кратък, но много интензивен епизод на страх, който може да бъде придружен от:
- сърцебиене, задух, виене на свят
- усещане за загуба на контрол или лудост
- страх от смърт или припадък
- изтръпване, потене, усещане за дереализация (чувство, че не сте в реалността)
Макар и да не са опасни за живота, паник атаките са силно плашещи. Хората, които ги преживяват, често започват да се страхуват самите от атаките, което влошава състоянието.
Как да се справим? Практични съвети и подходи
Пътят към психичното здраве е различен за всеки, но има няколко универсални опори, които доказано помагат:
1.
Признайте си, че имате нужда от помощ
Най-смелата крачка е да кажете: „Не се чувствам добре. И това е окей.“ Признаването пред себе си, пред близки или пред специалист е началото на оздравяването.
2.
Потърсете професионална подкрепа
Психотерапията не е лукс, а инвестиция в психичното ви благополучие. Лекарствената терапия също може да бъде необходима – особено при по-тежки състояния. Не се срамувайте да посетите психолог или психиатър.
3.
Движение и физическа активност
Спортът е едно от най-естествените средства срещу тревожност и депресия – той повишава нивата на ендорфини, подобрява съня и самочувствието.
4.
Усмихвайте се по-често, но не се насилвайте да бъдете „добре“
Понякога просто е нужно да си дадем време и пространство. Позволете си да сте уязвими, но и се ангажирайте с малки, ежедневни действия за себе си.
5.
Избягвайте стимуланти и самоизолация
Алкохолът, прекомерният кофеин, наркотиците или прекарването на дълги часове пред екрани може да задълбочат състоянието. Общувайте – дори да ви се струва трудно.
6.
Дихателни и релаксационни техники
Медитация, йога, бавно дишане и техники за „заземяване“ помагат при паник атаки и тревожност. Например: вдишайте 4 секунди, задръжте 4, издишайте 4 – и така няколко пъти.
Накрая: психичното здраве не е слабост – то е грижа за живота
Депресията, тревожността и паник атаките не са болести на „разглезените“ – те са знак, че нашата психика е достигнала своя лимит. Да се грижиш за психичното си здраве е също толкова важно, колкото и да пазиш сърцето си.
Не чакайте всичко да рухне, за да започнете да се погрижите за себе си. Помощ има. Надежда също.