Благоевград е футболен град — поне така се казваше. Град с история, традиции и стадион, който някога преливаше от страст, песни и любов към отбора. Но къде изчезна всичко това?
На последното домакинство на Пирин срещу Миньор Перник агитката на гостите бе по-многобройна и по-шумна. Перничани скандираха „Гости сте!“ — и, колкото и да ни боли, бяха прави. На трибуните имаше не повече от 30-40 верни привърженици на „зелените“. Хора, които не изневеряват, независимо от формата, класирането или съперника. А останалите? Мълчат. Стоят пред телевизора или дори не знаят кога играе Пирин.
Парадоксът е очевиден — при важни гостувания агитката е по-голяма, по-мотивирана и по-организирана от тази на домакинствата. Как се стигна дотук?
В годините назад това беше немислимо. През 90-те години гостуването в Благоевград бе кошмар за всеки отбор. На стадион „Христо Ботев“ са се огъвали дори агитките на Левски и ЦСКА. Пирин имаше респект, имаше глас, имаше гняв и любов. На финала за Купата през 2009 година 6000 човека тръгнаха за София да подкрепят отбора. Днес? Дори местният мач не може да събере 300.
Какво се промени?
Някои ще кажат: „Разочарование“. Други ще обвинят управлението на клуба. Трети — времената, в които живеем. Но истината е една — когато човек обича, не изневерява. Да подкрепяш отбора си в трудни времена е не просто вярност, а чест.
Сега Пирин е пред ново изпитание. Предстои бараж за влизане в Ефбет лига срещу един измежду Локомотив (Пловдив), Ботев (Враца) или Крумовград. И само при евентуален мач с последните можем да сме сигурни, че ще сме повече на трибуните. А трябва ли да е така?
Благоевград е футболен град,ами нека видим на баража.
2 коментара
закривай това порно
Спрях да ходя, откакто една седалка се откърти от горен ред и щеше да пребие сина ми, без никой от ръководството дори да каже: „съжаляваме“. Вместо това шаблонни оправдания. Мерси, гледайте си го, аз ще гледам по телевизията. Здравето на детето ми е по-важно.