В подножието на Пирин, скрит от погледите, но отворен за всички сърца, се намира едно необикновено място – Общинският приют за безстопанствени животни в Благоевград. Наричат го Приюта на любовта, и то съвсем неслучайно. Защото тук любовта не е просто дума – тя е ежедневие, действие, живот.
Откакто Ирена Везенкова пое ръководството, приютът се преобрази до неузнаваемост. Там, където някога властваха студ и забрава, днес цари топлина, грижа и човещина. Ирена не просто върши работа – тя живее с мисия. За нея всяко куче не е просто пореден случай, а жива душа, която заслужава шанс, уважение и прегръдка.
Под нейното ръководство се създаде екип от сърцати хора, които не просто изпълняват задължения – те дават частица от себе си всеки ден:
Лилия – нежна и тиха героиня, която с любов храни, чисти, пуска на разходки и не пропуска да прошепне на всяко животинче „всичко ще бъде наред“.
Петя – администраторът, през когото минават сигнали, документи, случаи. Всяка нейна дума е точна, а сърцето ѝ – широко. Тя е невидимата сила зад реда и сигурността в приюта.
Иво – ловец с огромен опит и още по-голямо сърце. Той улавя не просто животни – той улавя надеждата за по-добър живот за тях.
Д-р Василев – лекар не само по диплома, но и по душа. Той връща здравето и живота там, където останалите са се отказали.
И не на последно място – десетките доброволци, които идват, за да разхождат, галят, обичат. Те са живото доказателство, че доброто е заразително.
Днес клетките са чисти, животните – нахранени, излекувани, кастрирани и обичани. Очите им светят, опашките се веят – не от страх, а от радост. И всичко това – благодарение на хора, които не правят разлика между човек и животно, когато става въпрос за състрадание.
Ирена Везенкова не е просто директор. Тя е сърцето на този приют. Жителите на Благоевград са единодушни – мястото никога не е било в по-добри ръце. Природозащитниците я обичат и уважават, защото тя не само говори за промяна – тя я създава. Тихо, упорито, всеки ден.
В един свят, в който жестокостта често заглушава милостта, Благоевград има своето малко чудо – Приютът на любовта. А любовта там не е обещание. Тя е ежедневна грижа, отдадена работа и светлина за всяка изстрадала душа.
1 comment
Браво,дано и другите общини взимат пример.