На 21 май Българската православна църква почита светите равноапостоли Константин Велики и неговата майка Елена – едни от най-значимите личности в историята на християнството. Празникът е сред най-тачените пролетни дни в народния календар и съчетава християнска вяра, древни традиции и мистични обичаи.
Император Константин Велики остава в историята като владетелят, който дава свобода на християнската религия чрез Миланския едикт през 313 година. По негово време християнството престава да бъде преследвано и започва да се разпространява свободно в Римската империя. Неговата майка – царица Елена – е известна със своята дълбока вяра и поклонничество в Светите земи, където според преданието открива Кръста Господен.
В българските традиции празникът е особено свързан с нестинарството – древен обичай, запазен най-вече в Странджа. Нестинарите танцуват боси върху жарава, носейки икони на светците Константин и Елена. Смята се, че огънят има пречистваща сила, а танцът носи здраве, плодородие и защита от зло.
Според народните вярвания на този ден не бива да се работи тежка работа, за да не се разгневят природните сили. Хората приготвят курбан за здраве, събират се на обща трапеза и отправят молитви за благополучие и плодородие през годината.
На 21 май имен ден празнуват всички с имената Константин, Костадин, Коста, Кочо, Елена, Елица, Елка, Лена и техните производни.
Празникът на Свети Константин и Елена остава символ на вярата, силата на духа и връзката между християнските традиции и българския фолклор.

