Библията – считана от милиони за свещено писание – не е дело на един-единствен автор. Тя представлява сборник от текстове, писани в продължение на над 13 века от множество различни хора – пророци, царе, летописци, апостоли и ученици. Книгата, която оказва дълбоко влияние върху историята, културата и вярата на милиарди по света, има сложна и дълбоко човешка история на създаване.
Старият Завет: Закон, история и пророчества
Първата част на Библията – Старият Завет – съдържа текстовете, свързани с историята на израилтяните, закона на Моисей, поезията на псалмите и пророчествата на Божиите вестители. Написан е основно на иврит и частично на арамейски.
Според еврейската и християнската традиция, Мойсей е автор на първите пет книги, известни като Петокнижието (Тора) – макар и много учени да смятат, че тези текстове са писани и редактирани от няколко поколения духовници и книжници. Други известни фигури са царете Давид (на когото се приписват множество псалми) и Соломон (свързван с книги като „Притчи“, „Еклесиаст“ и „Песен на песните“).
Новият Завет: Христовото учение и ранната църква
Втората част – Новият Завет – е написана на старогръцки през I век от учениците на Исус Христос и техните последователи. Най-централни са четирите евангелия – от Матей, Марко, Лука и Йоан – които разказват живота, делата и възкресението на Исус.
Голяма част от останалите книги са послания на апостол Павел, написани до ранните християнски общности. Последната книга – Откровение на Йоан Богослов – е пророчески текст с ярки образи и символи.
Колко книги съдържа Библията?
Броят на книгите в Библията варира според вероизповеданието:
- Протестантска Библия: 66 книги
- Католическа Библия: 73 книги (включва и т.нар. „второканонични“ книги)
- Православна Библия: до 81 книги (в зависимост от националната църква)
Единство в многообразието
Въпреки че Библията е писана от над 40 автори, живели в различни епохи и култури, посланията ѝ за вяра, надежда, справедливост и спасение преминават като червена нишка през всички книги. Това именно я прави уникален духовен и литературен феномен, признат не само от религиозните среди, но и от историците, философите и литературоведите по света.