Хелоуин не е традиционен български празник, но подобно на Свети Валентин и други чуждестранни практики, и той намери място в ежедневието на много семейства. За мнозина от родителите най-важно е децата да бъдат щастливи — да излязат, да се маскират, да почукат на вратите и да получат лакомства.
Критиките, че „в нашия дом Хелоуин не се празнува“, често звучат лицемерно в контекста на широка културна смес — българският медиен и музикален пазар редовно черпи елементи от сръбската, гръцката, турската и други култури. Много родители отбелязват, че празнуването на Хелоуин обикновено е ограничено до ранното детство — до около десетгодишна възраст — след което повечето деца сами се отказват.
Някои противници на празника посочват религиозни или културни аргументи; други изразяват загриженост относно комерсиализацията и влиянието на чужди практики. Все пак има и противоположно мнение: че краткотрайното детско забавление, при спазване на добрия тон и безопасността, не вреди на традициите и не заслужава обществено отхвърляне.
Спорът около Хелоуин поставя по-широк въпрос — кой има право да определя кое е „българско“ и кое не. Убедението, че всеки трябва да празнува според личните си убеждения, без да налага възгледите си на другите, остава централен аргумент в дискусията.
В заключение: специалисти по възпитание и родители често препоръчват умерен, информиран и уважителен подход — да се позволява на децата да се забавляват, като се обясняват традициите и се спазва балансът между опазване на местните обичаи и приемане на откритост към нови практики.