През лятото на 2019 г. на плажа „Каваци“ майка и дете изживяват кошмар – въжето на парашут, теглен от моторна лодка, се къса. Парашутът и двамата пасажери падат в близката гора. Чудо е, че оцеляват. Тогава „Морска администрация“ излиза с позиция: нормативната уредба е неясна, липсва контрол, няма изисквания за издръжливостта на въжетата и коланите, които осигуряват живота на хората.
Шест години по-късно, в Несебър, трагедията е вече с фатален изход – 8-годишно дете загива, след като обезопасителните колани се късат. Историята е идентична, но този път цената е живот. Водолази днес търсят останките от скъсаните въжета, които трябва да послужат като основно веществено доказателство. Но въпросът остава: какво ще докажат те, когато никой закон не е задължавал тези съоръжения да имат определени стандарти за качество?
През всички тези години държавата не предприе нищо, за да въведе изисквания и реален контрол. Вместо това, търговски дружества, често свързвани със силови групировки, продължават да печелят от атракциони, за които никой не носи отговорност.
Истината е жестока: нашата сигурност на плажа е оставена на концесия. Животите ни са подарени на частни фирми, които се грижат единствено за печалбата.
Днес няма яснота коя е фирмата, организирала фаталния полет. Тишината е удобна – за да може целият абсурд да потъне в мълчание. Но няма „случайни“ законови вратички. Те са оставени умишлено – и всеки път, когато държавата абдикира от контрола, цената плащаме ние.

