Площад „Георги Измирлиев“, събота вечер. Огромна сцена, професионален звук, светлинно шоу, охрана, техника, персонал. На пръв поглед – всичко необходимо за качествено музикално събитие. На сцената се изявяват млади и ентусиазирани изпълнители – Cool Den, Valentina Vox и Ice G. Но има един съществен проблем – няма кой да ги чуе.
Пред сцената – шепа хора. Повечето от тях са технически екипи, охрана или случайни минувачи. Публиката – символична. Атмосферата – липсваща.
Събития без смисъл в неподходящ момент
Да организираш концерти в разгара на юли, когато половината град е на море, студентите са си тръгнали, а туристи така или иначе не идват – това не е просто лоша преценка. Това е пълна липса на стратегия.
Наречени „летни музикални уикенди“, тези събития изглеждат по-скоро като начин да се усвоят средства, отколкото като реален принос към културния живот на града. Резултатът? Празни площи, нулев интерес, загуба на средства и време.
Не проблем в артистите, а в управлението
Музикантите не са виновни. Те правят своето. Проблемът е в планирането – в липсата на визия, идеи, и усилие. Вместо да се инвестира в два силни и добре популяризирани фестивала, както беше в предишни години, сега ресурсите се разпиляват в множество дребни и слабо посетени събития.
Без реклама. Без концепция. Без атмосфера. Без дух.
Културата не е отчет, а ангажимент към общността
Тези уикенд-концерти не водят туристи. Нито един хотел не е пълен заради тях. Никой не пътува до Благоевград, за да гледа трима изпълнители без известност, без реклама и без градски имидж. Това не е културен туризъм – това е бюджетен допинг за отчети пред Общинския съвет.
Икономическият ефект? Нулев. Туристическият интерес? Несъществуващ. Публиката? Почти никаква.
Време е за преосмисляне
Разходите обаче са съвсем реални – платени с парите на данъкоплатците. А резултатът е нито полезен, нито необходим. Всъщност, той вреди на културния облик на града.
Благоевград някога беше културен център – с големи фестивали като Francofolies, рок концерти, театрални форуми и балканска музика. Хиляди хора идваха тук от цялата страна. Хотелите и заведенията бяха пълни, улиците живи. Това беше приход, реклама, самочувствие.
Заключение: Вместо пет празни уикенда – два истински фестивала
Настоящото управление, начело с кмета Методи Байкушев, няма визия за културата. Или просто не се интересува. По-лесно е да се правят малки събития – без мисъл, без риск, но с удобен бюджет. С удобни фирми. С удобни отчети.
Градът не печели. Хората не се чувстват ангажирани. Културата не е жива.
А може и трябва да бъде.