С дълбока тъга и мълчание, натежало от болка, близки и приятели се сбогуваха с Иво Христов – млад писател, вдъхновител и дългогодишен боец с рядко заболяване. Иронично и безмилостно, животът си отиде от него точно в деня, в който трябваше да навърши 24 години.
„С натежало сърце споделяме, че днес Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него. Болката е неописуема. Сърцата ни са натежали, а думите – безсилни“, сподели семейството му.
Иво Христов бе не просто талантливо перо – той беше пример за устойчивост, за смисъл отвъд болката, за човечност в най-чистата ѝ форма. Писането за него не беше само терапия, беше зов за живот, мечта, глас на едно младо сърце, което искаше да бъде чуто.
Болестта го съпътстваше от 13-годишен. В продължение на 11 години той не се отказа нито за миг – водеше битка, за която мнозина не биха имали сили дори да заговорят. Въпреки диагнозата, трудностите и болничните стаи, Иво не спря да твори и да мечтае. Той често казваше, че думите могат да лекуват – и го доказваше с всяка страница, която споделяше със света.
Макар и изпитанията му да започват още в детска възраст, Иво Христов не мислеше само за себе си. Дори в най-тежките моменти той търсеше начини да помага – особено на други деца, които се борят с болести или с липсата на подкрепа.
В този дух, семейството му обяви, че всички събрани средства ще бъдат дарени за благотворителни каузи, които самият Иво подкрепяше приживе. Последен жест, който доказва колко голямо сърце носеше.
Почивай в светлина, Иво.
Твоята борба, доброта и вдъхновение ще живеят дълго след теб.