На фона на национален символ като паметника на Яне Сандански в Мелник, днес се разигра сцена, която разтърси общественото мнение и предизвика вълна от възмущение. По време на събитие, организирано от скандалната промакедонистка организация ОМО „Илинден“, на сцената се появи… българска фолклорна певица.
Въпросната изпълнителка е Василиа Петрова – родена в Кюстендил и позната на публиката от участието си в музикалното шоу „Гласът на България“. Шокиращо за мнозина, Петрова, която вече се представя като „Василија“ и открито се отказва от българската си идентичност, взе участие в мероприятие, което мнозина определят като антибългарска демонстрация.
От „Славей българка“ до македонистка икона?
Промяната в поведението и публичния образ на певицата е драстична. От певица, възпяваща българския фолклор, до активна фигура в северномакедонската пропаганда — преходът е съпроводен с премахване на български песни от публичните ѝ профили, използване само на македонски правопис и облекло с македонски и дори антични символи като знамето на Вергина.
Петрова не само агитира за получаване на македонско гражданство, но и участва в събития на формации, чиято риторика последователно отрича българската история, култура и национално самосъзнание. В свои изказвания тя многократно е заявявала, че песните от географската област Македония не са български — твърдение, което влиза в директен конфликт с българската историческа и фолклорна традиция.
Предателство пред лицето на историята
Днешното ѝ участие в Мелник – пред паметник на Яне Сандански, един от най-емблематичните български революционери – се възприема от мнозина не просто като провокация, а като откровена гавра. Да се пеят македонистки песни на българска земя, на събитие, организирано от организация, обявена за противоконституционна в България, звучи не просто нелепо, а недопустимо.
Пазарлък с идентичността?
Медиите посочват, че след отпадането ѝ от „Гласът на България“ и неуспеха ѝ да се наложи в българската музикална индустрия, Василиа Петрова е поела по пътя на търсенето на слава през национално предателство. Това поставя въпроса: докъде може да стигне един артист в стремежа си към внимание и приемане?
Случаят с Петрова не е просто лична драма — той е символ на по-дълбок проблем: когато културни фигури използват името на България, за да градят кариера, а после публично ѝ обръщат гръб, обществото има право да бъде възмутено. И да поставя въпроси.