Трети март е една от най-значимите дати в българската история. На този ден през 1878 година е подписан Санстефанският мирен договор, с който се слага край на Руско-турската война от 1877–1878 г. и се поставя началото на възстановяването на българската държавност след близо петвековно османско владичество.
Историческият контекст
През XIX век българското националноосвободително движение постепенно набира сила. След поредица от въстания и дипломатически усилия, международната обстановка създава условия за военен конфликт между Руската империя и Османската империя. Войната от 1877–1878 г. преминава през тежки сражения, включително отбраната на Шипченския проход и боевете при Плевен, които се превръщат в символ на саможертва и героизъм.
Санстефанският договор
На 3 март 1878 г. в селището Сан Стефано, край Цариград, е подписан предварителен мирен договор. Той предвижда създаването на автономно Княжество България с широки граници, включващи значителна част от българските земи. Макар договорът да е преразгледан по-късно на Берлинския конгрес и границите да бъдат значително намалени, 3 март остава символ на Освобождението и възраждането на българската държава.
Значението на датата
Национален празник 3 март става официално след промените през 1990 година. Денят е свързан не само с военната победа, но и с идеала за свобода, независимост и национално достойнство. Той напомня за усилията на възрожденците, революционерите, опълченците и всички, които са работили за съхраняването на българската идентичност.
Традиции и чествания
В цялата страна се организират тържествени церемонии, поднасяне на венци и цветя пред паметници на загиналите за свободата, военни ритуали и празнични програми. Особено тържествено е отбелязването на Шипка, където се събират хиляди хора, за да почетат подвига на защитниците на прохода. В столицата се провеждат официални държавни церемонии с участието на представители на институциите.
Памет и отговорност
3 март е ден на признателност към миналото, но и на размисъл за бъдещето. Свободата, извоювана с много жертви, носи и отговорност – да се съхранява държавността, да се пазят демократичните ценности и да се работи за просперитета на страната. Националният празник обединява поколенията около общата историческа памет и идеята за независима и достойна България.

