Европа вече разполага с архитектура за сигурност чрез Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и НАТО. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова пред български журналисти в Брюксел преди заседанието на външните министри на ЕС.
Повод за коментара ѝ бяха условията на Русия в рамките на преговорите за постигане на мир в Украйна.
Петрова подчерта, че Русия и в момента участва в ОССЕ, като според нея основният въпрос е дали има готовност за намиране на общи решения, или конфликтът ще продължи да бъде водещият подход.
Българският външен министър заяви, че Москва не трябва да определя състава на европейската делегация в преговорите за Украйна, а следва да се ангажира с процеса заедно с европейските партньори.
Европа трябва да бъде на масата на преговорите
Според Петрова преговорите за Украйна трябва да продължат, а Европа трябва да участва активно в тях, тъй като предоставя значителна финансова и военна помощ на Киев.
Тя посочи, че е очаквала европейските лидери да използват по-оптимално вече съществуващите институции, като председателят на Европейския съвет би могъл да представлява Европа в подобен формат.
След като обаче лидерите са взели решение осем представители да участват от европейска страна, това решение трябва да бъде изпълнено. Петрова заяви, че ще настоява за яснота относно мандата, с който те ще водят преговорите.
България поставя акцент върху дипломацията
Министърът коментира и позицията на страната ни относно военната помощ за Украйна.
„Не искаме да продължаваме да даваме военна помощ на Украйна и смятаме, че фокусът трябва да бъде по-силен върху дипломатическите усилия“, заяви Петрова.
В същото време тя подчерта, че България не може да се откаже от подкрепата за Украйна, тъй като там се намира най-голямата историческа българска общност и е важно тя да бъде защитена.
България поиска изваждането на две банки от санкционните списъци
Петрова съобщи още, че България е поискала промени в санкционните списъци срещу Русия, които се очаква да бъдат утвърдени днес.
Искането е свързано с две банки с мажоритарна българска собственост – Първа инвестиционна банка (руската банка, а не едноименната българска финансова институция) и Инвестиционна корпоративна банка.
Според министъра тези финансови институции не работят със средства на лица, включени в санкционните списъци, но не могат да изтеглят инвестициите си от Русия заради местните ограничения.
Петрова предупреди, че евентуалното им санкциониране може да доведе до преминаване на активите им под контрола на руската държава и до загуба на направените инвестиции.
По думите ѝ подобен резултат би бил контрапродуктивен, тъй като вместо да нанесе щети на руската страна, би могъл да донесе допълнителни активи на руската държава.

