Село Вълково – две бездомни кучета са били отровени, а отровата е хвърлена на площада – място, на което ежедневно играят деца. Случаят предизвика гняв и тревога сред хората, които се грижат за животните.
Влезте в групата ни във Facebook
В селото отдавна има различни мнения по отношение на бездомните кучета. Част от жителите не приемат присъствието им и са изразявали недоволство от тях, докато други хора са избрали да им помагат – хранят ги, дават им вода и се грижат за тях, доколкото могат.
Именно тези животни са били намерени в тежко състояние.
Едното куче е започнало да повръща, като сред повърнатото са забелязани парчета наденица и опаковка от наденица, което е породило сериозно съмнение за умишлено отравяне.
Но най-тревожният факт е друг:
Отровата е била хвърлена на площада – там, където играят деца.
Как е възможно някой да реши да постави отрова на място, достъпно не само за животни, но и за малки деца?
Едно дете не знае кое парче храна е опасно. Може да го докосне, да го вземе или дори да го сложи в устата си. Именно затова подобно действие не може да бъде определено просто като „разправяне с бездомни кучета“.
Това е опасност за цялото село.
За случая са подадени сигнали на 112, в общината и в приюта, а е уведомена и полицията. Жителите, които се грижат за животните, настояват случаят да бъде проверен и да се установи кой е оставил отровата.
Да не приемаш присъствието на бездомни кучета е едно. Да имаш проблем с тях е едно. Но да поставяш отрова на обществено място, където играят деца, е нещо съвсем различно.
Има институции. Има начини за подаване на сигнали. Има начини проблемите с бездомните животни да бъдат решавани.
Отровата не е решение. Жестокостта не е решение.
Тези кучета не са избрали да бъдат на улицата. Те не са избрали да бъдат изоставени. И въпреки това в селото има хора, които са решили, че един живот – макар и кучешки – заслужава грижа.
Може би именно това трябва да си припомним.
Господ е създал място за всички на тази земя. Животните не са дошли тук, за да бъдат мразени и убивани. Никой човек не е получил право да решава кой живот има стойност и кой няма.
Днес са две кучета.
Но утре, ако отровата остане на същото място, жертвата може да бъде друго животно.
И може да бъде дете.
Затова този случай не трябва да бъде подминат. Не трябва да се превръща в поредната история, за която всички говорят няколко дни и после забравят.
Хората от Вълково имат право да получат отговори.
Кой е оставил отровата?
Защо е избрано място, на което играят деца?
И ще има ли последствия?
Защото бездомното куче може да няма дом.
Но площадът е домът на всички нас. И най-вече мястото, където трябва да са в безопасност децата ни.