Разпространяваните в България фалшиви евро са със средно качество и се доближават до оригиналните банкноти, но остават сравнително лесни за разпознаване. Това става ясно от разказ на мъж, осъден за фалшифициране на евро, който изтърпява присъдата си в затвора в Белене. По негово желание самоличността му не се разкрива.
Влезте в групата ни във Facebook
В първия ден, в който еврото стана официално разплащателно средство у нас, той разказва пред репортера на NOVA Илияна Шишкова за механизмите на изработване и пласиране на неистински банкноти, както и за грешките, които водят до разкриване и осъждане.
Разследване, започнало в Белгия
По думите му присъдата му е резултат от събития, започнали още през 2008 г. в Белгия, където разследващите са открили печатна машина, хартия и материали за изработване на фалшиви банкноти. Макар да отрича участие в самото производство, той признава, че е поел ангажимент да достави материали от България – действие, което е било достатъчно, за да бъде третиран като съучастник.
Качество и техника
Фалшивите пари в обращение са с различно качество – от елементарни копия, отпечатани на домашен принтер, до сравнително добре изработени фалшификати със специализирана техника. Най-често срещаното качество е около 60–70% сходство с оригинала – достатъчно за заблуда при бърза проверка, но недостатъчно за преминаване през банкови машини или експертен контрол.
Той подчертава, че не е задължително техниката да е съвременна – дори печатарски машини от 70-те години могат да осигурят сравнително добро качество. Решаваща е предпечатната подготовка – матриците, дизайна и детайлите, а не самият процес на печат.
Защитните елементи – най-голямото препятствие
Най-трудни за имитация остават защитните елементи – водни знаци, холограми, релефни знаци и специални мастила. Според осъдения пълното възпроизвеждане на тези защити е практически невъзможно извън официалните печатници.
Именно затова фалшивите банкноти не могат да бъдат използвани в банкомати – системите ги блокират автоматично. За да премине през банкова машина, качеството трябва да надхвърля 95%, което е почти недостижимо.
Пласмент и рискове
Фалшивите евро най-често се пласират на места с минимален контрол – пазари, сергии и обекти с голям човекопоток. Магазините и търговските вериги, които разполагат с детектори, крият значително по-голям риск за извършителите.
В миналото най-често фалшифицираната банкнота е била тази от 500 евро, заради високия ѝ номинал. Днес обаче тя почти не се приема в Западна Европа, а в обращение преобладават купюри до 100 евро.
Организация и материали
По думите му групите за производство на фалшиви пари обикновено се състоят от три-четири души с ясно разпределени роли. Основните материали – хартия и мастила – могат да бъдат закупени напълно легално, докато специалните елементи за по-високо качество се набавят по-трудно, често чрез контакти в чужбина.
Той твърди още, че в подземния свят съществува практика за плащане на т.нар. „такса спокойствие“, която според него често отива към корумпирани служители с цел осигуряване на безпрепятствена дейност.
Съвет към гражданите
Като основен ориентир за разпознаване на фалшиви банкноти осъденият посочва водния знак и защитната лента, в която ясно трябва да се вижда номиналът. Липсата или размитостта на тези елементи е първият сигнал, че банкнотата може да е неистинска.