30 юни 1971 г. – Денят, в който България загуби Гунди и Котков. Половин век по-късно въпросите остават без отговор.
Автор: Майкъл Скофилд
Дата на публикуване: 18.07.2025
Въпросът не е само как загинаха. Въпросът е – кой ги уби?
На пръв поглед – трагичен пътен инцидент. На практика – случай, обвит в съмнения, премълчани факти, политически натиск и човешки драми. Гибелта на Георги Аспарухов – Гунди, и Никола Котков на прохода Витиня на 30 юни 1971 г. се превръща в една от най-драматичните и същевременно най-неразследваните трагедии в българския спорт.
Алфа Ромеото – подарък от вътрешния министър
Луксозният автомобил Alfa Romeo, с който загиват Аспарухов и Котков, не е купен просто с премии от Мондиал ’70. По няколко независими свидетелства той е бил предоставен с помощта на високопоставени партийни кадри. Според разкази на съвременници, колата е била подарък лично от министъра на вътрешните работи Ангел Солаков – яростен фен на „Левски“ и близък до клуба.
Автомобилът е с регистрационен номер СГ 9999 – специален, поръчан, с подчертан елитарен статут. По това време в България това е равносилно на политическо покровителство.
Алкохол, емоции и безразсъдство
Според свидетелства, в сутринта на инцидента Гунди е бил привикан във футболния съюз за дисциплинарно наказание – лишаване от участие в два мача след остро поведение на терена. Разстроен, той и Котков отиват в заведение в София, където консумират алкохол. По-късно, по пътя към Витиня, катаджиите няколко пъти им правят забележки за превишена скорост.
Следва нова спирка на прохода, отново с алкохол, зареждане на гориво и качване на военен на автостоп. Според свидетеля бай Илия, шофьор на камиона с павета, двамата се хващат на бас, че ще стигнат до Ботевград за по-малко от три минути. Колата потегля с висока скорост в завоите.
Шофьорът на камиона – виновен без вина
По време на катастрофата бай Илия спазва всички правила – кара с пълен резервоар, в рамките на скоростта, в собственото си платно. Според думите му, имал над 190 метра видимост. Малко след завой, Алфата пресича осевата линия и се удря челно в ремаркето. Следва мигновен взрив и пожар.
Шокът е последван от не по-малко ужасяваща втора катастрофа – институционална. Бай Илия е арестуван, окован с белезници и хвърлен гол в килията за смъртници в Централния затвор. Разпитван е по 20 пъти на денонощие, притискан да признае вина, която не носи. Следователите го заплашват, опитват се да го пречупят психически.
Катя Коткова: Истината не е във филмите
Съпругата на Никола Котков, Катя, не се страхува да говори открито. Твърди, че историята, представена в медиите и киното, е силно изкривена. Според нея:
- Гунди и съпругата му Величка са били официално разведени, но събрани от партията заради имиджа.
- След трагедията, семейството на Аспарухов получава подкрепа, докато децата на Котков не получават нищо – нито обезщетение, нито обществена защита.
- Самата тя преживява тежки конфликти с Величка и нейните роднини, описани като агресивни и властни.
- Според Катя, в нощта преди катастрофата Гунди сънувал как му вадят зъби – поличба за смърт.
Политически чадър и демонтаж на отговорността
След катастрофата обществото търси отговори. Но такива не идват. Вместо това:
- Аспарухов получава медал посмъртно.
- Бай Илия остава с психическа травма и без обществена реабилитация.
- Котков – един от най-обичаните нападатели в България – бива заличен от колективната памет.
Историята остава недоизказана, а документите – недостъпни. Властта отказва независима експертиза. Виновните се превръщат в герои, а жертвите – в забравени имена.
Заключение: когато легендите прикриват истината
Трагедията на Витиня не е просто автомобилна катастрофа. Тя е история за безконтролна власт, политически протекции и системно прикриване на отговорността. За един шофьор, който оцелява физически, но не и морално. За една вдовица, която никога не получава възмездие. И за една нация, която още не е готова да се изправи пред собствената си истина.
Време е тази история да бъде преразказана – не като мит, а като предупреждение.