Кредитите за домакинствата растат над шест пъти по-бързо от средното за еврозоната. Българите теглят все повече заеми, докато депозитите забавят темпа си на увеличение, а ниските лихви продължават да подхранват имотния пазар.
Влезте в групата ни във Facebook
Кредитният пазар в България продължава да се разраства с високи темпове, въпреки сигналите за затягане на финансовите условия в еврозоната. През септември 2026 г. кредитът за неправителствения сектор у нас е нараснал с 15,8% на годишна база, достигайки 67,693 млрд. евро. Това представлява 52,7% от брутния вътрешен продукт на страната, показват данните на Българската народна банка (БНБ).
Особено впечатляващ е ръстът при кредитите за домакинствата, които се увеличават с 20,7% за една година. Жилищното кредитиране продължава да бъде основен двигател на този процес, като ипотечните заеми са нараснали с 24,8% и вече достигат 19,646 млрд. евро.
На този фон Европейската централна банка (ЕЦБ) запази основните си лихвени проценти без промяна на заседанието си на 29 октомври, но предупреди за затягане на условията за финансиране в еврозоната.
Ипотечното кредитиране продължава да расте с високи темпове
Данните на БНБ показват, че кредитите за домакинствата са достигнали 33,115 млрд. евро в края на септември, което е увеличение от 20,7% спрямо същия месец на миналата година.
Най-сериозен е ръстът при жилищните кредити. Те са се увеличили с 24,8% до 19,646 млрд. евро. Само за последните 12 месеца ипотечната задлъжнялост на домакинствата е нараснала с около 3,9 млрд. евро.
Потребителските кредити също отбелязват значително увеличение – с 16% на годишна база, достигайки 12,419 млрд. евро.
При бизнеса темповете са по-умерени. Кредитите за нефинансови предприятия са нараснали с 12% до 29,401 млрд. евро при отчетен ръст от 13,7% през август.
Общият годишен растеж на кредитирането в страната се забавя до 15,8% спрямо 16,7% месец по-рано, но остава значително по-висок от този в еврозоната.
Депозитите растат по-бавно от кредитите
Докато кредитирането се ускорява, депозитите започват да забавят темпа си на увеличение.
Общият размер на депозитите на неправителствения сектор достига 87,590 млрд. евро в края на септември, което представлява годишен ръст от 12,9%. За сравнение, през август увеличението е било 15,4%.
Депозитите на домакинствата нарастват с 16,2% до 57,222 млрд. евро, докато при фирмите увеличението е едва 7% спрямо 12,7% месец по-рано.
Така кредитите вече се равняват на приблизително 77% от общия размер на депозитите. Разликата между темповете на растеж показва, че банките може да се изправят пред засилваща се конкуренция за привличане на средства.
Лихвите по ипотеките остават ниски
Въпреки промените във финансовата среда в Европа, лихвите по новоотпуснатите жилищни кредити в България почти не се променят.
През септември средната лихва по новите ипотечни кредити е 2,41% при 2,42% през август. Годишният процент на разходите (ГПР) достига 2,76%.
При потребителските кредити средната лихва е значително по-висока – 8,83%.
При фирменото кредитиране се наблюдава различна тенденция. Лихвата по новите кредити до 1 млн. евро спада до 4,25%, докато при заемите над 1 млн. евро се увеличава от 4,36% на 4,66%.
Повишение има и при лихвите по срочните депозити. Те достигат 1,42% за домакинствата и 1,79% за фирмите.
Тези данни показват, че засега българските банки запазват сравнително благоприятни условия за ипотечно кредитиране, но при някои категории заеми вече се забелязват признаци на поскъпване.
България изпреварва значително еврозоната
Разликата между България и останалите държави от еврозоната е особено видима при кредитирането на домакинствата.
В еврозоната кредитите за домакинствата са нараснали с 3,1% през септември, докато в България увеличението е 20,7%. Това означава, че темпът на растеж у нас е над шест пъти по-висок.
При кредитите за нефинансови предприятия разликата също е значителна – 12% ръст в България срещу 4,2% в еврозоната.
Европейската централна банка отчита и затягане на условията за финансиране. Според проучването ѝ за третото тримесечие банките в еврозоната са затегнали стандартите за потребителски и фирмени кредити, а при жилищното кредитиране са отчели по-строги условия по заемите.
Търсенето на ипотечни кредити в еврозоната също намалява, като банките очакват тенденцията да продължи и през четвъртото тримесечие.
На този фон България продължава да отчита силно кредитно търсене и по-достъпни ипотечни заеми.
Жилищата в България поскъпват с 15,5% за година
Силното ипотечно кредитиране се случва на фона на продължаващо поскъпване на жилищните имоти.
По данни на Евростат цените на жилищата в България са се увеличили с 15,5% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. Това е вторият най-висок ръст в Европейския съюз след Португалия, където увеличението достига 16,5%.
За сравнение, средният ръст в еврозоната е 4%, а в целия Европейски съюз – 4,7%.
Сред съседните на България държави също се наблюдава поскъпване, но с по-ниски темпове – 12,7% в Хърватия, 12,1% в Румъния, 10,2% в Унгария и 9,1% в Словения.
Българският пазар запазва високи темпове на поскъпване вече четири поредни тримесечия, като годишното увеличение се движи между 12,6% и 15,5%.
Тази тенденция поставя въпроса доколко доходите на домакинствата могат да догонят цените на жилищата и дали продължаващото разширяване на ипотечното кредитиране няма да увеличи финансовата тежест върху купувачите.
Има ли риск от поскъпване на кредитите?
Европейската централна банка остави основните си лихвени проценти без промяна на 29 октомври. Лихвата по депозитното улеснение остана 2,50%, тази по основните операции по рефинансиране – 2,65%, а по пределното кредитно улеснение – 2,90%.
ЕЦБ обаче отчита увеличение на инфлацията в еврозоната до 3,8% през септември спрямо 3,2% през август. Особено сериозно е поскъпването при енергийните продукти.
Банката предупреждава и за затягане на условията за финансиране, като подчертава, че бъдещите решения за лихвените проценти ще зависят от постъпващите икономически данни.
За българските кредитополучатели евентуално поскъпване на финансирането би означавало по-високи месечни вноски по новите заеми, а при определени условия и по съществуващи кредити.
Най-уязвими биха били домакинствата с висока задлъжнялост и тези, които разчитат на ново финансиране за покупка на жилище.
Какво предстои?
Следващите месеци ще бъдат показателни за развитието на кредитния и имотния пазар в България.
Предстоящите данни на БНБ за октомври ще покажат дали темпът на ипотечното и потребителското кредитиране продължава да се забавя, както и дали банките започват да повишават лихвите по новите заеми.
Внимание ще бъде насочено и към следващото заседание на Европейската централна банка през декември, когато ще стане ясно дали промените в инфлацията и финансовите условия ще наложат нова корекция на основните лихви.
Засега България остава сред държавите с най-бързо растящо кредитиране и едно от най-силно поскъпващите жилищни пазари в Европейския съюз. Комбинацията от евтини ипотеки, бързо увеличаваща се задлъжнялост и двуцифрен ръст на цените на имотите обаче поставя въпроса колко дълго може да продължи тази тенденция.