Благоевград се развива, икономиката расте, безработицата е ниска, фирмите се увеличават, а работни места не липсват. Поне това показват данните, представени от кмета Методи Байкушев.
Според статистиката общината се движи в правилната посока – средната заплата се повишава, безработицата е едва 4,2%, регистрираните фирми са над 6 500, а свободните работни места са повече от 340.
Звучи окуражаващо.
Само че извън статистиката разговорите по улиците често са различни. Някои малки предприемачи се борят да оцелеят, млади хора продължават да търсят реализация извън Благоевград, а много семейства внимателно пресмятат разходите си до края на месеца.
И самият кмет признава, че не всичко е идеално – има нископлатени позиции, недостиг на кадри и инвестиции, които идват по-бавно, отколкото на всички би им се искало.
Затова и въпросът не е дали статистиката е вярна. Въпросът е дали тя се усеща в ежедневието на хората.
Цифрите са важни – те показват тенденции. Но гражданите обикновено измерват развитието по друг начин: дали могат спокойно да издържат семейството си, дали децата им виждат бъдеще в града и дали местният бизнес има условия да се развива.
Вероятно истината е някъде по средата – между оптимистичните графики и ежедневните предизвикателства.
Защото когато статистиката казва, че градът върви напред, хората естествено очакват това да се вижда не само в отчетите, а и в собствения им живот.

