Главният изпълнителен директор на „Лидл България“ Милена Драгийска отхвърли твърденията за надценки от 135% при някои хранителни продукти. В интервю пред NOVA тя заяви, че компанията работи с ниски маржове на печалба и посочи недостатъчното конкурентоспособно българско производство като един от факторите за ценовите различия.
Влезте в групата ни във Facebook
Темата за цените на храните беше обсъдена на фона на проверки на търговски вериги и публично представени данни за разлики между доставните и крайните цени на отделни продукти. В текста не са посочени пълните методология и първични данни, въз основа на които са изчислени конкретните надценки.
„Категорично нито един продукт при нас няма такава надценка“, заяви Драгийска по повод посочени примери за 135% при масло, 85% при друг вид масло и сирене с доставна цена 1,92 евро, продавано за 4,49 евро. Тези твърдения са позиция на компанията и не са подкрепени в текста с независима проверка на конкретните артикули.
По думите на Драгийска на всеки 100 евро оборот компанията реализира между 2 и 5 евро печалба. Тя представи това като характеристика на нискомаржовия бизнес модел на веригата. В текста не е посочен финансов отчет или друг независим източник, който да потвърди тези стойности за „Лидл България“.
Данни за българските производители
Драгийска посочи, че „Лидл България“ работи с над 300 български производители. Тя заяви също, че износът на техни продукти чрез веригата се очаква да достигне 100 млн. евро през настоящата година при 60 млн. евро през миналата. Това са данни, представени от компанията, като в текста не са посочени независими потвърждения или подробности за начина на изчисление.
Според Драгийска местното производство не е достатъчно, за да покрие вътрешното потребление на конкурентни цени.
„Изконният проблем е, че няма достатъчно конкурентоспособно българско производство, с което да се покрие вътрешното потребление и да не се налага внос отвън“, заяви тя.
Като пример тя посочи свинското месо и заяви, че България произвежда не повече от 40% от необходимите количества. В текста не е уточнено дали тази оценка се отнася до конкретен период, как е изчислена и кой е източникът на данните.
Данни за надценките и сравнимостта на продуктите
В интервюто са обсъждани и данни за надценки между 15% и 25%, приписани на доклад на Комисията за защита на конкуренцията, както и отделни примери за по-високи стойности. За да бъдат оценени коректно, е необходимо да се уточни дали става дума за търговска надценка, брутна печалба или друга ценова разлика, както и какви разходи са включени в изчисленията.
Драгийска постави под въпрос съпоставимостта на сравняваните продукти. Според нея при анализа трябва да се отчитат качеството, съставът, съдържанието на определени съставки, разфасовката и марката.
„Не е шоколад и шоколад“, заяви тя, като посочи различното съдържание на какао като пример.
На въпрос дали разликите в цените могат да бъдат ограничени чрез намаляване на надценката при по-скъпите стоки, вместо чрез повишаване на цените на по-евтините, Драгийска заяви, че подобни решения не могат да се прилагат автоматично, тъй като зависят от пазарните отношения. Тя каза също, че „Лидл“ е намалявал собствената си надценка в полза на потребителите. В текста не са посочени конкретни продукти, периоди или документи, с които това твърдение да бъде проверено.
Драгийска отхвърли и предположенията, че ниските отчетени маржове могат да се обяснят с консултантски договори или други разходи, които намаляват счетоводната печалба.
„В нашите числа няма такова нещо“, заяви тя и допълни, че компанията подкрепя проверки по цялата верига на доставки. Самото изявление не представлява независима проверка на финансовите данни.
Промоции и ценови инициативи
Драгийска заяви, че „Лидл“ е увеличил броя на промоционалните предложения. По думите ѝ седмичните промоции при плодовете и зеленчуците са нараснали от осем през предходната година на 13, а инвестициите в промоции — от условно 5% на 10%. В текста не е уточнено какво точно измерват тези проценти и върху каква база са изчислени.
Тя припомни и обещанието на веригата да предлага потребителска кошница с поне 30 артикула, намалени с минимум 15%, като повече от половината продукти трябва да са български. Това е заявена търговска политика на компанията, а не независима оценка на средното равнище на цените.
Драгийска отхвърли твърденията, че компанията притиска българските производители чрез допълнителни такси.
„Работим на принципа нето-нето цена с производителя, нито има такса логистична база, нито вход, нито рафт, нито позициониране“, заяви тя. В текста не са представени договори или други документи, чрез които това твърдение да бъде проверено.
Сравнение на цените между България и други държави
Драгийска коментира и разликите в цените между България и други европейски държави. Според нея влияние оказват данъчната политика, разходите за труд и различните икономически условия.
Тя заяви, че през последните пет години заплатите в България са нараснали с над 45%, докато увеличението в Западна Европа през последните три години е било между 2% и 4%. В текста не е посочен източник за тези стойности, нито е уточнено дали сравняваните периоди и показатели са напълно съпоставими.
Драгийска представи сравнение на 22 продукта от основната потребителска кошница в Германия и България. По думите ѝ хлябът, свинското и пилешкото месо и яйцата са сред стоките, които са по-евтини в България, докато други продукти са по-скъпи. За оценка на подобно сравнение са важни датата на наблюдението, конкретните магазини, разфасовките, марките, качеството, данъците и наличните промоции.
Компанията заявява, че се стреми да не прехвърля автоматично върху потребителите всички увеличения на разходите. Като примери Драгийска посочи касите на самообслужване и оптимизирането на вътрешните процеси. В текста не са посочени данни за ефекта на тези мерки върху крайните цени.
В заключение Драгийска призова за по-голяма прозрачност по веригата на доставки, проверки на нерегламентирания внос и промени в политиката за субсидиране на земеделието. Според нея решаването на проблема с цените изисква съвместни действия на държавата и бизнеса. Тези предложения отразяват позицията на ръководството на „Лидл България“; оценката за ефекта им би изисквала допълнителни данни и независим анализ.