Министерството на здравеопазването признава, че в страната съществува недостиг на кръв и кръвни съставки, но категорично посочва, че пациентите не трябва да носят отговорност за осигуряването им.
Влезте в групата ни във Facebook
Позицията на ведомството е изразена във връзка с многобройни медийни запитвания относно отговора на МЗ до Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ). Министерството уточнява, че не отрича нито недостига, нито практическите затруднения, пред които са изправени лечебните заведения. (Министерство на здравеопазването)
При ограничени количества кръв болниците призовават близки на пациенти, на които предстоят планови операции, да съдействат за намирането на доброволни кръводарители. От МЗ обаче подчертават, че трябва да има ясно разграничение между доброволния призив за помощ и поставянето на осигуряването на кръводарители като задължително условие за лечение.
„Пациентът не следва да носи отговорността за обезпечаването на системата с кръв“, посочват от Министерството на здравеопазването.
При спешни случаи отказът на лечение е недопустим
От МЗ са категорични, че при спешни състояния отказът или забавянето на медицинска помощ заради неосигурени кръводарители е недопустимо.
При плановите дейности лечебните заведения трябва предварително да могат да оценяват необходимите количества кръв и медицинския риск. Въпреки това всяка интервенция, включително планова, може да доведе до непредвидена необходимост от кръвопреливане.
Затова според Министерството този риск не може да бъде управляван единствено чрез призиви към семействата на пациентите.
Ще се търси общ механизъм за действие
МЗ споделя и оценката на болничните организации, че едно административно указание само по себе си няма да увеличи запасите в кръвните центрове.
Затова Министерството ще организира работна среща с представители на болничните асоциации, Националния център по трансфузионна хематология и регионалните центрове по трансфузионна хематология, за да бъде изработена обща стратегия и конкретен механизъм за действие при недостиг на кръв. (Mediapool.bg)
Преди срещата ще бъде събрана актуална информация за:
- наличните количества кръв и кръвни съставки;
- потреблението и заявените нужди на лечебните заведения;
- възможностите за преразпределение между отделните региони;
- периодите и кръвните групи, при които недостигът е най-сериозен;
- капацитета за организиране на мобилни и извънредни кампании за кръводаряване.
На базата на тези данни трябва да бъдат договорени ясни правила за действие при недостиг, които да гарантират обезпечаването както на спешната, така и на плановата медицинска дейност.
Кръв може да се дарява и в друг град
В отделно уточнение, свързано със сигнала на АПАЗ, Министерството посочва и че няма общо нормативно изискване кръводаряването за конкретен пациент да бъде извършено в определен град или област.
Самият факт, че кръводаряването е извършено в друг град или област, не е основание официалният документ за извършеното дарение да бъде отказан единствено заради мястото на издаването му. (Puls.bg)
Темата беше повдигната след случай с 86-годишна жена, на която предстояла планова операция. По случая е било поставено изискване за дарителски бележки, издадени от определени области, което предизвика реакция от страна на АПАЗ. (Puls.bg)
От пациентската организация настояват недостигът на кръв да не се превръща в проблем, който пациентите и техните семейства трябва сами да решават.
Целта е пациентите да не бъдат поставяни под натиск
От Министерството на здравеопазването подчертават, че целта не е проблемът да бъде прикрит с административна забрана, нито лечебните заведения да бъдат оставени сами да търсят решение.
Необходим е баланс – болниците да разполагат с необходимите количества кръв, доброволното кръводаряване да бъде устойчиво насърчавано, а достъпът на пациентите до медицинска помощ да не зависи от способността на техните семейства да намерят дарители.
Така Министерството признава реалния проблем с недостига на кръв, но едновременно с това заявява, че отговорността за функционирането на системата по кръвоснабдяване не може да бъде прехвърляна върху болния човек и неговите близки.