Назначаването на служебен премиер след конституционните промени: ограничения, ключови фигури и правомощия

С наближаването на нови избори и възможността за служебно правителство отново се поставя въпросът за процедурата по назначаване на служебен министър-председател след конституционните промени от 2023 г. Те ограничиха правото на президента да избира свободно кандидат за поста, като го обвързаха със списък от висши държавни длъжности, неофициално наричан „домова книга“.

Ограниченият избор на президента

В този списък фигурират:

• председателят на Народното събрание — Рая Назарян;
• управителят и подуправителите на БНБ — Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров;
• ръководството на Сметната палата — председателят Димитър Главчев и заместниците му Маргарита Николова и Силвия Къдрева;
• омбудсманът и неговите заместници — Велислава Делчева и Мария Филипова.

Повечето от тези длъжностни лица бяха избрани от последното Народно събрание с участието и подкрепата на управляващото мнозинство и Делян Пеевски. По този начин законодателните промени значително ограничиха президентската свобода при назначаването на служебни кабинети — инструмент, който традиционно играе важна роля в периоди на политическа нестабилност.

Спорът в Конституционния съд

Текстът бе оспорен от президента и депутати от БСП, „Възраждане“ и ИТН. Конституционният съд два пъти обсъждаше промените, но и двата пъти без решение.

• През юли 2024 г. гласовете се разделиха 6 на 6.
• След ротацията отново липсваше квалифицирано мнозинство: шестима съдии ги определиха като противоконституционни, трима ги подкрепиха, а други трима приеха искането за недопустимо.

Така текстът остана в сила, но без ясна и окончателна съдебна легитимация.

Позициите на потенциалните кандидати

• Управителят на БНБ Димитър Радев два пъти отказа служебен премиерски мандат.
• Председателят на Сметната палата Димитър Главчев оглави две последователни служебни правителства, съпроводени от критики и обвинения за политическа обвързаност.
• Председателят на парламента Рая Назарян заяви при предходната криза, че няма да поеме поста, но засега не е коментирала дали запазва тази позиция.

Второто назначаване на служебен кабинет разкри важен елемент от механизма: президентът, макар ограничен в избора на премиер, запазва влияние върху структурата и персоналния състав на правителството. Това пролича при неуспешната кандидатура на заместник-председателя на Сметната палата Горица Кожарева-Грънчарова, чиято проектоструктура, включително кандидатурата на Калин Стоянов за министър на вътрешните работи, беше отхвърлена от държавния глава.

Какви правомощия има служебният кабинет?

Служебното правителство разполага с всички правомощия на редовния кабинет:

• назначава и освобождава ръководители на институции;
• приема управленски решения;
• предлага нормативни актове;
• провежда външна политика.

Основната му конституционна функция е подготовката и организацията на честни избори.

Въпреки че е назначено от президента, служебното правителство подлежи на парламентарен контрол. Народното събрание продължава да функционира до избора на нов парламент, може да извиква министри за изслушвания, да приема декларации и да влияе върху институционалната среда. Така служебният кабинет съчетава пълната изпълнителна власт с контрол от парламент, който не го е излъчил и не носи политическа отговорност за решенията му.