На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден – празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С този ден започва и новата църковна година, което му придава особено значение в християнския календар.
Св. Симеон е известен като един от първите подвижници, избрали живот в строг пост и молитва. Той се усамотява на висока колона (стълп), откъдето идва и прозвището му „Стълпник“. Животът му е посветен на духовната чистота и молитвата за хората.
В българската традиция Симеоновден е свързан с началото на есента и новата селскостопанска година. Вярва се, че какъвто е денят – такава ще бъде и цялата година: ако е слънчев, очаква се плодородие и добър живот; ако е дъждовен – предвещава болести и трудности.
По селата празникът е познат и като „Зимни Св. Симеон“ или „Симеон орач“. В миналото хората са извършвали обредни действия за здраве и плодородие – прекаждане на семена, оставяне на хляб върху нивата или запалване на огньове за изгонване на злите сили.
Симеоновден е и имен ден – празнуват всички с имената Симеон, Симеона, Симона, Симо, Мони и техните производни. Обичайно е да се поднасят благопожелания за здраве, късмет и успехи.
Днес празникът остава повод за почит към духовните ценности, но и за поглед към традициите, които ни напомнят за връзката между природата, вярата и човека.