Пандемията почти никога не започва с глобална тревога. В повечето случаи първите сигнали изглеждат като далечен и ограничен проблем – странна болест в малък град, няколко заразени моряци, карантиниран кораб или необяснима треска в отдалечен регион. Именно така човечеството многократно е ставало свидетел на началото на едни от най-тежките катастрофи в историята.
Влезте в групата ни във Facebook
Затова новините за открит хантавирус на кораб, както и за огнище на норовирус край Бордо, неизбежно пораждат въпроса дали светът може отново да се изправи пред нова пандемия.
Към момента няма данни за непосредствена глобална заплаха. Норовирусите са добре познати на медицината и често причиняват масови стомашно-чревни инфекции на круизни кораби, в хотели, болници и казарми. Те са изключително заразни, но рядко водят до мащабни пандемии с висока смъртност.
По-сериозно внимание предизвиква случаят с хантавируса Andes – един от малкото известни щамове, които могат да се предават и между хора. Това го отличава от повечето други хантавируси, които обикновено се разпространяват чрез гризачи, техните екскременти и замърсена прахова среда.
Andes virus е регистриран основно в Аржентина и Чили и може да причини тежък хантавирусен белодробен синдром с висока смъртност. Именно затова случаят с експедиционния кораб MV Hondius привлече вниманието на здравните власти по света.
Повечето пътници вече са се завърнали по домовете си и към момента нямат симптоми, но наблюдението продължава заради инкубационния период на заболяването и възможността за късна поява на симптоми. Особено тревога предизвика и случаят с 12 болнични служители в Нидерландия, поставени под карантина след работа с биологични проби без необходимата защита.
Подобни инциденти показват колко лесно локално огнище може да придобие международен характер. И все пак специалистите подчертават, че към момента няма признаци Andes virus да се предава толкова лесно, колкото респираторни вируси като SARS-CoV-2.
Именно лесното предаване между хората остава ключовият фактор за възникването на истинска пандемия. Необходима е комбинация от няколко условия – висока заразност, сравнително дълъг инкубационен период и липса на изграден имунитет сред населението.
Точно това се случи през 2019 г., когато първите случаи на COVID-19 първоначално изглеждаха като локално огнище на пневмония в Китай. Само няколко месеца по-късно почти целият свят беше засегнат.
Историята показва, че подобни кризи винаги са съпътствани не само от страх, но и от скептицизъм, съмнения и конспирации. Това се наблюдава още по време на чумните епидемии в Средновековието, при испанския грип и при холерните вълни през XIX век. Част от обществото винаги приема, че опасността е преувеличена или че властите прикриват истината.
Пандемията от COVID-19 ясно показа колко уязвима е глобализираната цивилизация. Самолетният транспорт, мегаполисите и непрекъснатото движение на хора превърнаха света в среда, в която инфекциите могат да се разпространяват с безпрецедентна скорост.
И все пак COVID-19 далеч не е най-смъртоносната пандемия в историята.
През 1918–1919 г. Испанският грип убива десетки милиони души. Част от оценките достигат до над 50 милиона жертви. Особено необичайно е, че вирусът поразява тежко и млади, иначе здрави хора.
Още по-опустошителна остава Черната смърт – чумната пандемия от XIV век. Между 1347 и 1353 г. тя унищожава огромна част от населението на Европа, Близкия изток и Северна Африка. В някои региони загива до половината население.
Именно тогава корабите се превръщат в един от символите на разпространението на болестите. Един от най-известните случаи е този с кораба Grand-Saint-Antoine, пристигнал в Марсилия през 1720 г. Въпреки съмненията за зараза част от товара е разтоварен, а последвалата епидемия убива десетки хиляди души.
От тези събития произлиза и самото понятие „карантина“ – изолация на кораби и хора за 40 дни преди допускане до пристанище.
Съвременният свят обаче разполага с огромно предимство, което човечеството в миналото не е имало – ваксините, антибиотиците, генетичното секвениране и глобалните системи за наблюдение. Благодарение на ваксинацията заболявания като едра шарка са практически елиминирани, а полиомиелитът е силно ограничен.
Това не означава, че рискът е изчезнал. Част от вирусите непрекъснато мутират, а глобализацията позволява на инфекциите да преминават граници за часове.
Паралелно с това социалните мрежи ускориха разпространението не само на информация, но и на дезинформация. По време на пандемията от COVID-19 се появиха множество конспиративни теории – от твърдения за масова смърт сред ваксинираните до идеи за „чипиране“ на населението. Години по-късно подобни прогнози не се потвърдиха, макар че медицината продължава да признава, че всяка медицинска намеса може да има странични ефекти.
Днес науката е значително по-подготвена за нови заплахи. Но светът е и много по-свързан, отколкото по време на която и да е пандемия в миналото.
Затова новините за вируси на кораби и локални огнища неизбежно напомнят една проста историческа истина – пандемията никога не е изчезвала като риск. Тя остава част от човешката история и зависи от момента, в който биологията, глобализацията и случайността отново ще се срещнат.