Все повече хора използват чатботове с изкуствен интелект, за да търсят съвети за личните си отношения, но специалисти предупреждават, че това може да задълбочи конфликтите между партньорите. Причината е, че езиковите модели често звучат убедително и безпристрастно, без да познават цялостната история на връзката.
Влезте в групата ни във Facebook
Това съобщава британският вестник „Индипендънт“, позовавайки се на проучвания и мнения на специалисти по психично здраве и взаимоотношения.
Проучване, поръчано от организацията Mental Health UK, показва, че повече от една трета от хората използват чатботове като своеобразни терапевти. Отделен анализ на изследователи от Оксфордския интернет институт установява, че 38% от редовните потребители на големи езикови модели се обръщат към ChatGPT, Claude, Gemini и подобни системи за съвети относно взаимоотношенията.
Тенденцията е свързана и с практиката, наречена „сух чат“ – използване на чатбот за подготовка или репетиране на труден разговор с партньор, близък или друг човек.
Кога изкуственият интелект може да помогне?
Според психотерапевта Елинор Харви, клиничен директор на Relationship Therapy Practice, през последните шест месеца се наблюдава осезаемо увеличение на случаите, в които нейни клиенти споделят, че използват изкуствен интелект за справяне с проблеми във взаимоотношенията си.
В някои ситуации технологията може да бъде полезна. Например родители, които отглеждат дете съвместно след раздяла, могат да проверят дали съобщенията им звучат прекалено агресивно. Чатботът може да помогне и на човек, преживяващ тежък развод, да формулира чувствата си и да намери начини да овладее емоциите си.
Проблемът възниква, когато потребителят започне да възприема изкуствения интелект като безпристрастен съдия, способен да определи кой е прав и кой греши в даден конфликт.
Стивън Бухвалд, директор на Manhattan Mental Health Counseling, предупреждава, че добре структурираните и убедителни отговори на чатботовете могат да създадат впечатление за авторитетна оценка, въпреки че системите не познават цялата история на отношенията и не разполагат с гледните точки и на двамата партньори.
Когато ChatGPT се превърне в съдия на връзката
Един от рисковите модели е задаването на въпроси като „Кой е неразумен?“ или „Партньорът ми манипулира ли възприятието ми за реалността?“.
Подобни въпроси поставят чатбота в ролята на арбитър, който трябва да отсъди кой е виновен. Отговорът може временно да даде увереност на единия партньор, но същевременно да намали възможностите за помирение.
Специалистите препоръчват вместо това потребителите да задават въпроси, които насърчават самоанализа: „Какво може би пропускам в тази ситуация?“, „Как мога да обясня чувствата си спокойно?“ или „Как да обсъдим проблема, без да обвиняваме другия?“.
Този подход може да помогне за по-конструктивен разговор, без изкуственият интелект да бъде превръщан в съдник на отношенията.
„ChatGPT каза, че проблемът е в теб“
Друг сериозен риск възниква, когато единият партньор използва отговорите на чатбота като доказателство в подкрепа на собствената си позиция.
Фрази като „Обсъдих това с Claude“ или „ChatGPT каза, че проблемът е в теб“ могат да превърнат спора в противопоставяне, при което единият човек се позовава на изкуствения интелект срещу другия.
Партньорът, който не е участвал в разговора с чатбота, може да се почувства изолиран и да заеме отбранителна позиция. Според специалистите това затруднява нормалната комуникация и съвместното намиране на решение.
Изкуственият интелект невинаги казва неприятната истина
Допълнителен проблем е склонността на някои езикови модели да се съгласяват с потребителите и да затвърждават техните убеждения. Това явление е известно като „подмазване“ на изкуствения интелект.
Изследване на Станфордския университет установява, че 11 водещи големи езикови модела са били близо 50% по-склонни от хората да реагират на междуличностни дилеми по начин, който ласкае потребителя.
Това поражда опасения, че чатботовете могат да казват на хората онова, което искат да чуят, вместо да ги насърчават да поставят под въпрос собствената си гледна точка. В резултат човек може да започне да прехвърля цялата отговорност за конфликтите върху партньора си, без да отчита собственото си поведение.
Харви обръща внимание и на факта, че чатботовете разполагат само с информацията, предоставена от потребителя. Те невинаги могат да отчетат контекста, хумора или обстоятелствата, при които е възникнал спорът.
„Когато човек обсъжда с изкуствения интелект неща, които би могъл да сподели с партньора си, това в крайна сметка ги отдалечава още повече“, предупреждава психотерапевтката.
Изводът на специалистите е, че изкуственият интелект може да помогне за подготовката на труден разговор, но не бива да замества откритата комуникация, личната отговорност и професионалната помощ, когато отношенията са сериозно затруднени.