Министерството на финансите ще предложи нови 100 млн. евро държавен дълг под формата на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Това става ясно от обявление на сайта на Българската народна банка, цитирано от БНР.
Влезте в групата ни във Facebook
Предлаганите облигации са със срок от 10 години и годишен лихвен купон от 3,50%.
С новата емисия общият размер на дълговото финансиране от началото на годината ще продължи да нараства. До момента държавата е набрала 6,5 млрд. евро, от които 1,75 млрд. евро са привлечени от вътрешния пазар, а останалите 4,75 млрд. евро – чрез международните капиталови пазари с емисии през юли и септември.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината съгласно бюджета, е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен и заем до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент за отбрана SAFE.
Прогнозите са държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро към края на годината, което представлява 30,1% от брутния вътрешен продукт на страната.
Междувременно данните на Българската народна банка показват сериозно увеличение и на брутния външен дълг на България, който включва както публичните, така и частните задължения.
Към края на август 2026 г. той достига 68,798 млрд. евро, което е ръст от 25,3% на годишна база. За сравнение, година по-рано външният дълг е бил 54,914 млрд. евро. Така за една година задълженията са се увеличили с 13,884 млрд. евро.
Брутният външен дълг вече се равнява на 53,6% от прогнозния БВП на страната при 47,1% година по-рано.
Краткосрочните задължения към края на август възлизат на 17,753 млрд. евро, или 25,8% от целия външен дълг. Те са нараснали с 8,515 млрд. евро, или 92,2%, спрямо същия период на 2025 г.
Дългосрочните задължения достигат 51,044 млрд. евро, което представлява увеличение с 5,369 млрд. евро, или 11,8%, за една година.
Най-голям дял в структурата на брутния външен дълг заема сектор „Държавно управление“ с 19,278 млрд. евро. Сумата е с 1,617 млрд. евро, или 9,2%, по-висока спрямо август 2025 г.
Значително увеличение се отчита и при външните задължения на Българската народна банка, които достигат 10,445 млрд. евро. Ръстът спрямо година по-рано е 8,506 млрд. евро. От БНБ посочват, че увеличението отразява основно задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на България към еврозоната на 1 януари 2026 г.
Външните задължения на другите парично-финансови институции възлизат на 10,047 млрд. евро, а тези на останалите сектори – на 14,859 млрд. евро.
Вътрешнофирменото кредитиране също бележи увеличение, като към края на август достига 14,167 млрд. евро – с 716,3 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година.