Глобалните нива на корупция остават тревожно високи, а усилията за нейното ограничаване продължават да бъдат неефективни. Това показват данните от Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perceptions Index – CPI) за 2025 г., публикуван от „Прозрачност без граници“.
Влезте в групата ни във Facebook
В тазгодишното издание България получава 40 точки – резултат под критичния праг от 50 точки, който се счита за индикатор за сериозни системни проблеми. Страната ни заема последното място в Европейския съюз заедно с Унгария, при средна стойност за ЕС от 62 точки.
Само за последните две години България губи 5 точки – статистически значима промяна, която, според „Прозрачност без граници“, показва липса на устойчиви и решителни действия срещу корупцията. Негативната тенденция се свързва с продължаващото влияние на клептократски мрежи, формалното и неефективно прилагане на антикорупционни политики, засиления натиск върху гражданското общество, както и институционалните сътресения около частично касираните парламентарни избори.
Институционални дефицити и натиск върху гражданския сектор
Организацията отчита, че през 2025 г. гражданският сектор е бил подложен на целенасочени атаки и стигматизиране. Сред посочените примери са опити за законодателни ограничения върху дейността на неправителствени организации и създаването на парламентарни структури с разследващи функции спрямо граждански организации, включително временната комисия за установяване на факти и обстоятелства относно дейността на фондации, свързвани с Джордж и Александър Сорос.
По оценка на „Прозрачност без граници“ подобни действия не допринасят за прозрачност и отчетност, а подкопават гражданското участие и защитата на правата на човека.
Допълнително се отчита продължителна неспособност за избор на ръководства на ключови институции и регулатори. Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, след години на институционална неефективност и невъзможност за формиране на работещ състав, според организацията е задълбочило кризата на доверие в антикорупционната рамка.
Сериозни въпроси относно стабилността на демократичните процеси са възникнали и след частичното касиране на парламентарните избори през 2024 г. Решението на Конституционния съд, с което изборът на 17 народни представители бе обявен за незаконен, е разкрило слабости в изборния процес и взаимодействието между институциите. Процесът по изготвяне на експертизите е бил съпътстван от липса на прозрачност, публични конфликти и съмнения за политически натиск.
Влияние върху бизнес средата
Корупцията продължава да оказва пряко въздействие върху икономическата среда. Данни от бизнес проучвания показват, че 55% от компаниите определят корупцията като сериозен проблем за дейността си, а 89% я възприемат като широко разпространена. В резултат корупционният риск често се включва предварително в административни процедури, обществени поръчки и инвестиционни решения.
Според доклада завладяването на държавата и стратегическата корупция изкривяват конкуренцията, като дават предимство на компании, свързани с мрежи за влияние, вместо на тези с най-добри професионални и икономически показатели. Това намалява предвидимостта на бизнес средата, възпира инвестициите и отслабва ефекта от икономическите реформи.
Организацията отчита и продължаващото съществуване на цели икономически сектори, в които сивите финансови потоци и недекларираната заетост са устойчив модел. Тези практики затрудняват контрола, увеличават риска от пране на пари и подкопават финансовата стабилност.
България изостава по пътя към ОИСР
В контекста на кандидатурата за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие България заема 35-о място от 38 държави членки в Индекса за възприятие на корупцията. Липсва напредък и по изпълнението на редица препоръки на Европейската комисия, GRECO и ОИСР, включително въвеждането на правила за лобизма, стандарти за интегритет и ефективно прилагане на антикорупционното законодателство.
Необходимост от решителни реформи
Според „Прозрачност без граници“ резултатите от индекса за 2025 г. показват, че политическата нестабилност, слабият институционален капацитет и липсата на последователни реформи продължават да възпрепятстват напредъка в борбата с корупцията.
Организацията предупреждава, че без укрепване на върховенството на правото, гарантиране на независимостта на институциите и реално прилагане на антикорупционните механизми България рискува допълнително задълбочаване на негативните тенденции, засягащи както демократичното управление, така и икономическото развитие на страната.