На 14 септември православната църква отбелязва един от големите християнски празници – Кръстовден. Денят е посветен на Въздвижението на Светия кръст Господен и напомня за силата на вярата и жертвата на Христос.
Според църковното предание именно на тази дата е било намерено Христовото разпятие от майката на император Константин – света Елена. В знак на почит и благодарност кръстът е издигнат високо, за да може вярващите да се поклонят пред него. Оттук идва и името на празника – Въздвижение на честния и животворящ Кръст.
Кръстовден се свързва с духовно пречистване, покаяние и надежда. В традицията този ден е един от големите есенни пости, когато вярващите спазват строг пост, за да се доближат още повече до духовната сила на празника.
Народните вярвания също отдават особено значение на Кръстовден. Счита се, че от този ден започва преходът към есента и природата се подготвя за зимата. Хората вярват, че „лятото си отива, идва студът“ и затова стопаните започват есенните селскостопански дейности.
За много българи Кръстовден е и повод за молитва за здраве, закрила и плодородие. В храмовете се отслужват тържествени литургии, а вярващите палят свещи пред иконата на Светия кръст.
Кръстовден остава символ на надеждата и силата на християнската вяра, която събира хората около идеята за жертвата, спасението и духовното въздигане.

