Отиде си един от големите гласове на пиринската македонска народна песен. На 79-годишна възраст след продължително боледуване почина обичаният народен певец Георги Гоцев – изпълнител, творец и човек, посветил повече от четири десетилетия от живота си на песента и на фолклора на Пиринския край.
Влезте в групата ни във Facebook
Със своя неповторим глас, характерен тембър и неподражаемо сценично присъствие Георги Гоцев се превърна в една от емблематичните фигури на народната музика. Той остави след себе си огромно музикално наследство и песни, които продължават да живеят в паметта на поколения почитатели.
Гоцев е сред изпълнителите, участвали още в първото издание на „Пирин Фолк“ в Сандански през 90-те години. Именно фестивалът се превръща в една от важните сцени в неговия творчески път, а песента „Прошки“ остава завинаги свързана с неговото име и се превръща в негова запазена марка.
Сред знаковите песни в неговото творчество са още „Моя песен македонска“, „Македония“, „Давай ме, мила мамо“, „Два живота“, „Роженският манастир“, „Старите пагони“, „Песен за Георги Измирлиев“ и много други.
Георги Гоцев е не само изпълнител, но и автор. През годините той създава десетки авторски песни, вдъхновени от родния край, историята, човешките съдби и събитията, които го вълнуват. Сред тях е и „Завещание“, която създава заедно с наследниците си и която се превръща в своеобразен музикален мост между поколенията.
Песента за него е била много повече от професия. Тя е била начин да пази паметта, да разказва истории и да предава на следващите поколения любовта към корените.
Самият Георги Гоцев носи тази любов още от детството си. Той разказва, че е наследил песните и музикалността от своя род, а голяма част от фолклорното богатство е научил от баба си. Сред песните, които пази от нея, са „Шикер бего“, „Немой оди, Вано“ и „Зададе се, мале, темен облак“.
Музикалният талант се превръща в семейна традиция. Синът му Иван Гоцев също става певец, а по-късно и внукът му Георги поема по пътя на музиката. Така три поколения от фамилията Гоцеви застават на една сцена и продължават една традиция, започнала много преди тях.
През 2017 година Георги Гоцев-младши прави своя сценичен дебют на „Детски Пирин Фолк“, изпълнявайки емблематичната „Прошки“. Година по-късно дядо, син и внук представят заедно „Завещание“ – песен, превърнала се в символ на семейната връзка и любовта към фолклора.
Георги Гоцев оставя след себе си не просто песни, а цяла следа в историята на пиринската народна музика. Неговият глас е част от културната памет на Благоевград и Пиринския край, а творчеството му ще продължи да звучи чрез неговите деца, внуци и многобройните му почитатели.
Отива си човекът, но песента остава.
Остава „Прошки“. Остава „Моя песен македонска“. Остават всички онези песни, с които Георги Гоцев караше хората едновременно да плачат, да си спомнят и да играят.
Пиринският край загуби един от своите големи гласове.
Но когато една песен е изпята от сърце, тя не умира.
Поклон пред паметта на Георги Гоцев!