На 25 април 1995 г., малко след 21:15 часа, на тясната и тъмна улица „Никола Каменов“ в столичния квартал „Гоце Делчев“, приключва животът на най-влиятелния човек в българския подземен свят от онова време – Васил Илиев. Само на 30 години, босът на групировката ВИС е покосен с дъжд от куршуми в новия си сребрист „Мерцедес SL“, подарък за юбилея му.
Така завършва една от най-ярките и противоречиви фигури на прехода – бивш национален състезател по борба, превърнал се в символ на бързото забогатяване, мутренския стил и новата „сила“ в хаоса на 90-те.
От бореца до боса
Роден в Кюстендил, Васил Илиев израства в спортна среда, а след промените бързо усеща, че новото време предлага други възможности. Заедно с брат си Георги създава ВИС – структура, която започва като охранителна и застрахователна фирма, но скоро се превръща в мощна икономическа и силова организация, контролираща значителна част от сивата икономика.
През 1995 г. Илиев вече е част от елита – приятел с политици, спортисти и шоузвезди. Сред най-близките му хора тогава е Слави Трифонов, който дори му посвещава сълзлива реч по телевизията след убийството, наричайки го „смело и сърцато момче“.
Куршумите на „Гоце Делчев“
Вечерта на 25 април Васил Илиев тръгва към ресторант „Мираж“, където трябва да се срещне именно със Слави. Движи се бавно по разбитата улица, следван от охраната си. В този момент двама стрелци, въоръжени с картечни пистолети със заглушители, откриват огън от близо. 17 куршума пробиват автомобила, три от които го улучват смъртоносно.
Секунди по-късно всичко приключва. Първият голям бос на прехода е мъртъв.
Погребение като държавно събитие
Погребението в Кюстендил на 27 април се превръща в събитие, каквото България не е виждала. Над 15 000 души се стичат, за да изпратят „Васко Бореца“ – спортисти, артисти, политици и подземни босове. Сред тях са и героите от САЩ’94 – Стоичков, Пенев, Лечков, Трифон Иванов, Михайлов. Венци поднасят дори конкурентите от СИК.
Градът онемява под тежестта на това погребение – показателно за времето, в което мафията вече има лице и народна слава.
Разследване без резултат
Въпреки огромния обществен натиск, убийството така и не е разкрито. Една от основните версии е, че зад мократа поръчка стоят сръбски или хърватски наемници, вероятно свързани с контрабандните канали на Милчо Бонев – Бай Миле и Сретан Йосич.
Оръжие е намерено от ученик няколко дни по-късно, но уликите са оскъдни. През годините делото е прекратено, а и самите участници в онази епоха – едни след други – изчезват.
Предупреждението на Ванга
Малко след убийството Жоро Илиев, по-малкият брат на Васил, поема ръководството на ВИС. Според близки до семейството, преди това двамата са посещавали пророчицата Ванга. След смъртта на Васил, тя хваща за ръката Жоро и му казва:
„Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти!“
Десет години по-късно – през август 2005 г. – предупреждението се сбъдва. Георги Илиев е застрелян в Слънчев бряг, докато празнува победата на своя клуб „Локомотив“ (Пловдив).
Краят на една епоха
Днес, 30 години след смъртта на Васил Илиев, историята му остава неразделна част от прехода – време на безвластие, бързи пари и кървави уроци.
Разследването е забравено, но името му продължава да живее като мит – символ на първото поколение български „босове“, които излязоха от залите по борба и влязоха в историята с бронзови тела и куршум в гърдите.