ЗА „СЕНЗАЦИОННАТА ЗАПЛАТА“ И ВЪПРОСИТЕ, КОИТО ОСТАНАХА БЕЗ ОТГОВОР

Когато става въпрос за публични средства и управление на общинско лечебно заведение, обществото очаква факти, документи и уважение.
Вместо това, по време на комисия в Общинския съвет, станахме свидетели на отклоняване на вниманието и лични нападки.

Въпросите на Рашко Динков vs. „отговорите“ на д-р Пандев.

По време на заседанието на комисията управителят на тубдиспансера д-р Пандев беше поканен да отговори на въпросите на народния представител Рашко Динков относно публично коментираното възнаграждение на общинския съветник и PR на болницата Иван Станчев. Вместо конкретни отговори по назначенията, разходването на публични средства и управленските решения, той превърна заседанието в трибуна за самохвалство и лични нападки. Писмен отговор беше представен едва след заседанието.

Обществото очакваше факти, документи и аргументи, а получи позоваване на „автономията на управителя“ и квалификации като „комплексиран“, „мишкар“ и „с ниско IQ“ по адрес на сигналоподателя – език, недопустим за ръководител на общинска болница, който управлява публични средства.

Какво всъщност разбрахме от „отговорите“?

За назначението на PR

Д-р Пандев потвърди, че длъжността „Експерт връзки с обществеността“ не е съществувала преди назначаването на общинския съветник Иван Станчев. Като обяснение са посочени „задълбочен анализ“ и „автономията на управителя“ сам да определя кадровата политика на болницата.

Конкурс не е провеждан, защото според даденото обяснение законът не го изисквал задължително. Но когато в общинска болница се разкрива нова длъжност и на нея се назначава действащ общински съветник, въпросът не е само дали конкурсът е бил задължителен.

За „сензационната“ заплата

Конкретни суми и официални данни за получените възнаграждения през 2024–2025 г. не са обявени в писмото. Вместо цифри и документи има общи обяснения за вътрешни правила, и чухме за успехите на болницата и „задружните усилия на персонала“.

Но в писмото на депутата не се пита дали болницата работи, а се пита:

• Какво възнаграждение получава Иван Станчев?
• Кой е определил размера му?
• По какви критерии е формирано?
• Какви конкретни и измерими резултати оправдават това възнаграждение?

На тези въпроси отговор не бе даден нито в писмото, нито в комисията.

За назначението на бащата на Иван Станчев

Потвърдено беше и назначаването на бащата на Иван Станчев като „общ работник“. Управленската автономия обаче не отменя правото на обществото да знае по какви критерии са назначени общински съветник и негов близък роднина и дали са били разгледани други кандидати.

Комисия без въпроси, кмет без позиция

Особено показателно беше случилото се по време на самото заседание на комисията. Показателно беше, че никой от общинските съветници в комисията не поиска тези отговори. Не последваха уточняващи въпроси. Не беше проявена настойчивост. Не беше потърсена отчетност.

Още по-красноречиво беше мълчанието на кмета за назначението на Иван Станчев – нито позиция, нито въпрос, нито опит да се обясни как действащ общински съветник, който последователно подкрепя решенията на кметското мнозинство, е назначен на новоразкрита длъжност в общинската болница.

Вместо заседанието да се превърне в открит разговор за прозрачността, назначенията и разходването на публични средства, остана усещането за предварително режисиран опит темата да бъде формално отметната, а неудобните въпроси – удавени в дълъг разказ за успехите на лечебното заведение.

Комисията мълча. Кметът мълча. Управителят се похвали…

„Незаменимият специалист“ Иван Станчев

Най-впечатляваща в писмото на д-р Пандев беше почти героичната роля, отредена на PR-а Иван Станчев. Редица дейности на болницата са представени като резултат от общите усилия на ръководството и персонала, но неизменно с уточнението – „с участието на Иван Станчев“:

• установил институционално сътрудничество със Световната здравна организация;
• осигурил мобилен флуорограф;
• възстановил изнесените профилактични прегледи за туберкулоза;
• увеличил приходите с над 100 000 лева;
• изградил видеонаблюдение;
• изградил защитна мрежова инфраструктура и Firewall;
• модернизирал сървърите и осигурил Wi-Fi;
• въвел система „Паник бутон“;
• изградил два паркинга;
• извършил ремонти на кабинети, съблекални, покриви и парова централа;
• ремонтирал кислородната система;
• организирал обучения на персонала;
• привличал лекари и медицински сестри;
• подготвял преместването на клиничната лаборатория;
• работел по разкриването на ТЕЛК състав.

Четейки този списък, човек остава с впечатлението, че лекари, медицински сестри, администрация, технически специалисти, РЗИ, Министерството на здравеопазването и външните изпълнители са имали по-скоро поддържаща роля и че истинският двигател на болницата се оказва експертът „Връзки с обществеността“ – Иван Станчев.

Толкова „голям специалист“ и толкова незаменим, че човек неволно се пита:

Как тази болница изобщо е функционирала, преди специално за него да бъде разкрита длъжността?

Само че зад иронията стои напълно сериозен въпрос – кои от изброените дейности са извършени лично от Иван Станчев в качеството му на PR?

Вместо отчет за личния му принос е представен отчет за работата на цялата болница с добавката „и с неговото участие“. Това не доказва неговите резултати, а прехвърля успехите на целия екип като оправдание за едно възнаграждение, което остава дълго скрито от обществото.

Моралният въпрос, който не може да бъде заобиколен:

Редно ли е общински съветник, за когото публично се твърди, че получава 12 000 лв. от общинската болница, едновременно да бъде част от мнозинството, което вече три години подкрепя управлението на кмета?

Когато политическата подкрепа върви редом с възнаграждение от общинска структура, въпросът вече не е само кадрови. Той е въпрос за независимостта на избора, цената на лоялността и моралния облик на местната власт.

Това ли е цената на мълчанието, д-р Пандев?

По време на заседанието на комисията не видяхме управител, готов да отговори на поставените въпроси с факти и аргументи. Видяхме управител, който вместо да отговори с документи, предпочете да се хвали с работата на болницата и да атакува човека, поискал проверка на неговото управление.

Когато липсват аргументи по въпросите, поставени от народния представител Рашко Динков, на тяхно място се появяват квалификации като „комплексиран“, „мишкар“ и „с ниско IQ“. Но обидите не дават отговори. Те само засилват съмненията защо истинските отговори продължават да се избягват.

Общинската болница не е лична институция на своя управител. Тя се издържа с публични средства и съществува в обществен интерес. Затова ръководството ѝ дължи на гражданите прозрачност, отчетност и уважение, а не самохвалство и лични нападки.

Успехите на лекарите и медицинските специалисти заслужават признание от всички нас. Но техният труд не може да бъде използван като щит срещу въпросите за назначенията и разходването на публични средства.

Самохвалството не е отчетност. А обидите не са отговор.

Гражданите на Благоевград имат право да знаят как се разходват публичните средства, по какви правила се разкриват нови длъжности, как се определят възнагражденията и дали общинските структури не се използват за изграждане на политически зависимости.

Защото в една демократична общност въпросите не са проблем. Проблем е, когато тези, които дължат отговори, предпочитат да мълчат, да се самохвалят или да обиждат, вместо да бъдат прозрачни и отчетни.

Личните нападки не заменят документите.
Самохвалството не заменя отчетността.
Мълчанието на кмета не заличава отговорността му.
Пасивността на комисията не обезсилва въпросите.
А колективният труд на лекарите, медицинските сестри и целия екип на болницата не може да бъде използван, за да превърне един PR в „незаменим спасител“.

Въпросите на обществото останаха без отговор. А когато институциите не дават отговори, гражданите имат основания да продължат да питат.